Българската карта на обезлюдяването става все по-притеснителна. По последни официални данни, 199 села в страната вече са напълно безлюдни, без нито един регистриран жител. Това е ясно доказателство за задълбочаващата се демографска криза, която засегна най-силно малките и отдалечени населени места.
Тези села, разпръснати из различни области – най-вече в Северозападна България, Родопите и пограничните райони, постепенно са били изоставяни през последните десетилетия. Причините са добре известни: липса на работа, остаряла инфраструктура, затворени училища и магазини, лош достъп до здравни услуги и невъзможност за нормален живот в съвременни условия.
Много от тези села все още съществуват на картата, но реално са се превърнали в призрачни места – с рушащи се къщи, обрасли дворове и празни улици. Част от тях все пак се използват сезонно от наследници на бившите жители, които ги посещават през лятото или по празници, но не живеят там постоянно.
Според експерти, ако тенденцията продължи, в следващите години броят на обезлюдените села може да надхвърли 300. Това поставя сериозни въпроси пред държавната политика за регионално развитие и нуждата от целенасочени мерки за съживяване на селските райони – чрез инвестиции, подкрепа за младите семейства, насърчаване на селския туризъм и развитието на фермерски производства.
Въпреки тъжната статистика, има и примери на възраждащи се села, в които се заселват млади хора, включително и чужденци, привлечени от спокойствието и природата. Такива случаи обаче са изключение, а не правило.
България е страна с богато културно и историческо наследство, голяма част от което е скрито именно в тези малки села. Запазването им не е просто въпрос на население, а на памет и идентичност.